Форсмажор ли е коронавируса?
На 13 март 2020г. с решение на Народното събрание на Република България беше обявено извънредно положение във връзка с разпространението на пандемията от коронавирус. Мерките приети със Закон за мерките и действията повреме на извънредно положение поставиха развитието на стопанските отношения пред непознати предизвикателства. В търсене на отговор на редица въпроси, които поражда създалата се икономическа ситуация приложение намират следните институти, уредени в Търговския закон.
Непреодолима сила (force majore) е уредена в чл.306 от ТЗ , тя е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора“. това фактическо положение е свързано с възможността длъжникът временно да се освободи от последиците в следствие на неизпълнение, дължащо се на невиновнанта му невъзможност да изпълни свое конкретно задължение. За да може един длъжник да се позове на чл. 306 от ТЗ следва да с налице следните предпоставки:
Обстоятелствата да са непредвидени и непредотвратими- без съмнение пандемията, пред която е изправен Светът в момента не е могла да бъде предвидена от повечето , а най-вероятно всички , а още по-малко предотвратена, предвид факта, че към днешна дата не е известно нито сигурно лекарство, нито ваксина, която да предотвратява заразяването. Налице са само мерки, Светът се бори с пандемията основно с мерките на социалната изолация и прекъсване на контактите между хората, което практически води до икономическите затруднения, които стоят в основата на това много лица да не могат да изпълнят задълженията си , поради това че са загубили работата си, бизнесът им е спрян, на други оборотите са паднали до критичен минимум и все факти и обстоятелства, познати на обществото.Практически може да се каже, че непреодолимата сила в конкретния случай не е само наличието на вирусна пандемия като заболяване, но и специфичната й комбинация с прилаганите командно административни мерки за справяне с разпространението й, каквото представлява въведеното Извънредно положение в България, макар и със закон. И в двата случая взможностите на обикновените физически и юридически лица за справяне (преодоляване) на създадената ситуация са почти нулеви.
Практически се изпълнява и вторият критерий, фактите и обстоятелствата, обуслявящи непреодолимата сила да са от извънреден характер.
Третата предпоставка е да има причинно-следствена връзка между извънредните обстоятелства и изпадането в невъзможност за изпълнението от страна на длъжника. За много браншове в бизнеса и много гаждани тази връзка е абсолютно осезаема и видима, почти ненуждаеща се от задълбочено изследване. Така например нито затвореният ресторант може да изплати задълженията си за наем, изплащане на заплати и осигуровки, нито кредитополучателите могат да изплатят кредитите си, когато са прекратени трудовите им договори, въз основа на които са отпуснати от съответната кредитна институция техните кредити.
Съдебната практика и правната доктрина са обединени до този момент около идеята, че не може да се позове на непреодолима сила длъжник, чието задължение е парично, поради факта, че важи правилото „родът не погива“. Паричните задължения са родовоопределени и не можело да се стигне до обективна невъзможност. Според автори в доктрината винаги можело да се вземе заем, да се изтегли кредит и т.н. но дали това не е един строго доктринален подход, несъобразен с всички възможни ситуации, в които може да изпадне не отделното лице, а цели общества, народи , държави. Тогава този принцип според нас в настоящата ситуация трябва да се разглежда прецизно и всякакви изводи да бъдат правени спрямо всяка конкретна ситуация и спрямо възможностите на всяко конкретно лице да се ползва и да има достъп до така нареченият „непогиващ род“ – парите. Дали този принцип ще остане незасегнат от съдебните решения по отношение на сегашната ситуация или Съдът ще го ревизира с оглед спецификата на ИП в РБ, каквото е непознато за последните 70 години не можем да бъдем напълно сигурни. Следва да се има предвид, че Законът за мерките и действията по време на извънредното положение в първата редакция на чл. 6, изключваше всякакви неблагоприятни последици от неизпълнение в рамките на частноправните отношения. Според разпоредбата лицата не носеха отговорност за неизпълнението на своите задължения до премахване на извънредното положение. Остава на Съда да тълкува били ли са лицата в забава към онзи момент, възможно ли е отлагането на парични задължения, въпреки родовоопределения им характер и ще се отрази ли това на възможността да се позоват на непреодолима сила.
Все пак добре е при наличието на всички тези критерии и за да може да се възползва от института на непреодолимата сила ( форс мажор) Длъжникът преди да е изпаднал в забава писмено да уведоми своя кредитор за възникването на обстоятелствата водещи до непреодолимата сила и невъзможността за точното изпълнение на задължението му.
Друг институт, за който можем да поставим въпроса намира ли приложение или не е този на стопанската непоносимост. Уреден в чл. 307 от ТЗ, той идва на помощ тогава, когато са налице промени водещи до икономическа нестабилност, която от своя страна води до опасността от съществена нееквивалентност в престациите. Съдебната практика определя, че непоносимостта е налице когато запазването на първоначално уговорените договорни условия би нарушило добросъвестните търговски отношения. За разлика от непреодолимата сила, тук изпълнението е възможно, но крайно несправедливо. Институтът намира приложение за договори с периодично или продължително изпълнение. Което дава възможност на лица, страни по договори за лизинг, наем, изработка, чието изпълнение и крайно затруднено в следствие на стопанската ситуация в момента. Ако обстоятелства са налице се поражда право да се иска от съда да измени или прекрати договора. Освен всичко изложено, изпълнението на задължението следва да не е завършило. Трябва да се държи сметка, обаче, че действието на съдебното решение отново е занапред. Как обаче това ще бъде приложимо на практика в ситуация, в която съдът в продължение на минимум два месеца не функционира все още остава неизвестен. Все пак считаме, че макар да не може да се приложи в класическия си вариант и така както е по закон – чрез упражняването му по съдебен ред в пълен обем, ако един длъжник е в състояние на стопанска непоносимост следва да се позове пред кредиторите си и на това основание. Не следва да забравяме, че въпреки, че делото Ви няма да се разгледа в обичайните за Съда срокове и не се знае кога ще стане това няма пречка да се завеждат необходимите съдебни документи пред компетентния съд за реализиране на института на стопанската непоносимост. Добре би било по наше мнение, ако един длъжник чувства, че е в състояние на стопанска непоносимост да направи минималното и да депозира книжа в Съда, което би могло да му даде евентуални предимства в бъдещи съдебни претенции, насочени към него от страна на неговите кредитори.
Ситуацията, пред която сме изправени в момента е безпрецедентна по своя характер. Подчертава го факта, че основния нормативен акт – Конституцията на Република България поставя ситуация на извънредно положение в една разпоредба като казва: „в случай на война, военно или друго извънредно положение“ – чл.64 КРБ. Към който и институт на правото да се обърнете обаче, препоръчваме консултация с адвокат, за да се избегнат по-големи икономически загуби.
Екипът на Адвокатско дружество „Върбанов и Ралчева“